Огневите задачи са изпълнени с оценка "Отличен"
Само при една ракета няма фиксирано пряко попадение в мишената
Първите български флотски специалисти по брегово ракетно оръжие започват подготовката си през август 1961 г. в бившия СССР. Те специализират използването на противокорабния ракетен комплекс П-15 с ракети С-2 ("Сопка"). Първата брегова ракетна батарея в българските ВМС е на въоръжение през периода 1962 - 1979 г. "Сопка" (сред значенията на думата "Сопка" в руския език е и "Вулкан") е един от първите комплекси в света, предназначен за стрелба по т. нар. точкови цели. Огневите му възможности са разчетени за унищожаване или извеждане от строя на големи надводни кораби от класа крайцер и унищожаване на ескадрени миноносци, фрегати, големи десантни кораби и военни (мобилизирани) транспорти. Техниката на комплекса е подвижна и с висока проходимост. Той може да заеме позиция по цялото крайбрежие, като топографското му привързване става автоматично със съответната апаратура. Изстрелването на ракетата С-2 е възможно във всяко време на денонощието и при лоши метеорологични условия. Теглото на бойната част е около 1 тон, а на взривното вещество - 860 кг. Ракетата лети ниско над водната повърхност с помощта на автопилот и на собствена радиолокационна станция за самонасочване. Минималната далечина на стрелбата е 15 км, а максималната - 95 км. В залпа участват до 4 ракети.
Със заповед на командващия ВМФ от 3 октомври 1962 г. се създава Отделен подвижен ракетен дивизион "Сопка" в състав: група за управление, първа и втора стартова батарея, техническа батарея, свързочен възел, електромеханичен взвод и транспортен взвод с домакинско отделение. Личният състав на поделението е 211 души. Командир на дивизиона е майор Джуро Кръстев, а началник-щаб - майор Йордан Няголов.
Получаването на въоръжението става при пълно опазване на военната тайна. Времето е навръх нова година - 31 декември 1962 - 1 януари 1963 г. Готовността на техниката е такава, че и при тежките зимни условия след разтоварването поема на собствен ход. Въпреки неблагоприятните атмосферни и битови условия материалната част е установена на временна огнева позиция и приведена в готовност за действие. От средата на януари 1963 г. започват учебните занятия, а на 7 февруари бойната техника е тържествено приета от българската страна.
Със заповед на командващия ВМФ от 5 февруари 1964 г. поделението получава названието "Втори отделен брегови артилерийски дивизион на механична тяга", като в състава му влизат бреговият ракетен комплекс "Сопка" и 130-мм батарея на механична тяга. Последната е с предназначение да прикрива мъртвото пространство от 15 км между стартовата ракетна батарея и минималния й радиус на действие. В началото на юни 1964 г. с помощта на базов миночистач и на десантен кораб личният състав на дивизиона, ангажиран със стрелбата, заминава за Севастопол (днес в Украйна). Там в летен лагер в района на н. Фиолент ги очакват две бойни ракети С-2.
Стрелбата е проведена на 13 юни, а целта е закотвена на 65 - 70 км западно от Севастопол. Самолет-наблюдател (МиГ-19) следи през цялото време полета на ракетата и скоро докладва за пряко попадение в целта. Оценката е "Отличен". Дивизионът е обявен за първенец сред бреговите поделения във ВМФ, а командният състав е удостоен с ордени и медали. На 9 септември 1964 г. е организиран голям военен парад в София, където за първи път дефилира и техниката на бреговия дивизион. Товаренето и разтоварването на техниката отново е извършено при пълна маскировка и появата на ракетите С-2 предизвиква голямо любопитство сред военните аташета.
През лятото на 1966 г. пак край н. Фиолент дивизионът изпълнява втората си ракетна стрелба - този път по подвижна мишена на разстояние 75 км. Постигнатото за втори път пряко попадение в мишената затвърждава името на дивизиона като боеспособно поделение на ВМФ. Следващата стрелба, проведена на 28 юни 1968 г., е вече в България и е наблюдавана от целия наш генералитет. Ракетата пробива корпуса на мишената и оценката отново е "Отличен".
На 17 август 1972 г. е проведена следващата ракетна стрелба от позицията на Черни нос. Целта е закотвена на дистанция около 70 км, южно от н. Калиакра. На стрелбата присъстват армейски генерал Джуров и новият му заместник - адмирал Иван Добрев. Отново е регистрирано пряко попадение и е дадена отлична оценка. През лятото на 1977 г. бреговите раки стрелят при рязко влошени метеорологически условия. Ракетата излита и се насочва успешно. Но поради лошото време изтребителите и вертолетът, предвидени за осъществяване на контрол, не излитат. Липсата на пряко попадение в мишената е причина Щабът на ВМС да оцени стрелбата с "Добър", при реална възможност за постигната отлична оценка.
Така за период от 15 години (1964 - 1979 г.) дивизионът "Сопка" провежда пет ракетни стрелби, от които четири са с оценка "Отличен" и само една - с оценка "Добър". Командният и личният състав усвояват бойното използване на модерен за времето си брегови ракетен комплекс и поддържа материалната част винаги изправна. Изграждането на нова ударна сила на флота и демонстрирането на нейната огнева мощ и готовност да изпълни своето предназначение при необходимост оставя трайна следа в историята на ВМФ.
На 16 май 1979 г. командващият ВМФ издава заповед за приемане на въоръжение на нов брегови ракетен комплекс "Редут" и за снемането от въоръжение на ракетния комплекс "Сопка". По една разоръжена ракета постъпват във Военноморското училище, Националния военноисторически музей и Военноморския музей. На 6 септември с.г. е издадена заповед на министъра на отбраната, съгласно която отделният брегови ракетен дивизион се преобразува в ракетен полк. Пет месеца по-рано на пристанище Варна - Запад пристига новата ракетна материална част. През 1981 г. е приет на въоръжение и бреговият ракетен комплекс "Рубеж".
При последната огнева задача на флотските брегови ракетчици отново е постигнато пряко попадение на ракетата в целта. Командир на поделението тогава е капитан I ранг (днес контраадмирал) Георги Георгиев. 45-годишният юбилей на Бреговия ракетен полк, който сега е в състава на Военноморска база Варна, посреща под командването на капитан I ранг Стоян Манастирски.
Командири на поделението:
Полковник Джуро Кръстев от 10.10.1962 г. до 12.04.1963 г.
Полковник Йордан Няголов от 12.04.1963 г. до 29.09.1970 г.
Полковник Георги Герганов от 29.09.1970 г. до 28.09.1976 г.
Капитан I ранг Йордан Добрев от 28.09.1976 г. до 08.10.1982 г.
Капитан I ранг Първан Илиев от 08.10.1982 г. до 01.10.1989 г.
Капитан I ранг Георги Лозанов от 01.10.1989 г. до 01.10.2000 г.
Капитан I ранг Георги Георгиев от 01.10.2000 г. до 22.05.2003 г.
Полковник Пламен Пенчев (ВРИД) от 17.06.2003 г. до 31.12.2003 г.
Капитан I ранг Стоян Манастирски от 01.01.2004 г.
Атанас Панайотов
Няма коментари:
Публикуване на коментар