Родни балкани: ноември 2012

Здравейте,

За историята на материалната част. При нас се говореше, че след карибската криза и постигнатото споразумение между Хрушчов и Кенеди, СССР трябва да изтегли от Куба тежкото въоръжение. След средата на ноември 1962 кервани от кораби връщат от Куба и ракетни комплекси . Част от тях са оставени на разположение на НРБ още повече, че от 1961 г има обучени български офицери. Разказваха, че доставения на хижа Родни балкани комплекс Сопка е идин от тях.

За качествата на редовия личен състав. Всички бойци от група управление, първа, втора, техническата батареи и ел. механичния взвод бяха завършили електро и механо- техникуми. Шофьорите и механик водачите военизирано обучение в Щъркелово.

Обучени бяхме да действаме с техниката самостоятелно без помощ на свръхсрочно- служащи до съответното ниво на компетентност. Искам правилно да бъда разбран. Те офицерите и старшините бях разбрали, че само перфектно обученото копие гарантира успеха. Даваха знания и делегираха пълномощия.

Бях отдельонен командир на БП МИС и същевременно старши отдельонен командир на група управление. Отговарях за ред, дисциплина, режим, храна, сън, физзарядка, хигиена, културни мероприятия при отсъствието на офицери и старшини.

Натоварване голямо.

Не съжалявам!

Научиха ме да оцелявам и нося отговорност за големи групи хора.

Това много ми помага в живота.

При БГ за действие от място, до идване на офицерите „комплекса” трябваше да е на автономно ел. захранване, техниката подгрята, развъртяна, преминала контролни тестове в готовност за провеждане на учение с или без излъчване за РЛС. С подвозено гориво и изделия на позициите. С учебни изделия или имитатори на пусковите установки.

При БГ с поход, до идване на офицерите комплекса трябваше да е свърнат и техниката изведена на определени места в маршови колони извън позициите. Следваше поход, но до този момент автобуса с офицерите и старшините извикани по домовете им от викачите и джипа на Кома трябваше да са дошли.

Походния марш винаги са състоеше между 00-04 часа при изключителни мерки за сигурност и секретност. Главни пътища и жп трасета бяха отцепвани до преминаване на колоните от МВР, нашия разузнавателен взвод и регулировчици. Милицията действаше отдалеч без да влиза в нашите колони.

Развъртане на нова позиция, топопривързване, филтри с кодове за честоти на излъчване, разрешение за излъчване на РЛС и заправка с гориво ставаше в присъствие на офицери.

През пролетта на 1968г адмирал Добрев ни вдигна по тревога сутринта като не допусна схемата за повикване да сработи. Когато автобуса с офицерите пристигна по нормалното си разписание техниката чакаше в маршови колони в горския масив от КПП-то на поделението до лозята на ТКЗС Приселци.

Адмирала обясни самостоятелните си действия на внезапност със съмнение за качествата на личния състав на елитното поделение на флота които се породили у него след неприятния инцидент от януари 1968 г когато почина матрос Илиев. Изрично пред строя на цялото поделение благодари на срочнослужаците и младшия команден състав за добрата подготовка и бързата ориентация за действие в обстановка неописана в съществуващите инструкции.

После в приятелски разговор разказа за обучението което е преминал на Съветски ракетен крайцер тип „Кинда” в Средиземно море.

Често по време на учения възникваха и „шибани“ ситуации.

Като новобранец бях оператор на РЛС МИС. До МИС-а винаги беше КУНГ- а на щаба. РЛС-а понякога се пълнеше със щабни офицери.По време на учение с бойна артилерийска стрелба по движеща се мишена ми заповядват и аз да следя движението на мишената и диктувам на планшетиста координатите /азимута и дистанцията/. Забил глава в тубуса на монитора диктувам на всеки десет секунди. Върша си работата машинално. По едно време усещам че някой ми диша във врата. Подсъзнателно чувам говор и дори обидни реплики по мой адрес . Някой ме плесна по врата. „Недей да спиш внимавай какво диктуваш!!”. Обръщам се. к-н Янков , к-н Баросов и к-н II ранг Янков –мисля че беше името му - началник РТС на флота. „Тъй вярно не спя” и продължавам да диктувам разбира се едни и същи данни като вметвам „Мишената не се движи”!? Паника.. РЛС се разтриса и залюлява. Залп на Мехтягата! Метката на мишената е на кръста на малкия монитор. До 11 секунди трябва да има „вплыск”. Трябва ама тези секунди сякаш бяха век..... Виждам белите метки от четири страни на мишената и реввам „Има вплыск”. Чувам говор отзад. „Кого удариха мишената или влекача?” „Къде е влекача?” Бързо въртя щурвалите. „Далеч” и диктувам азимут, дистанция. „Спри стрелбата!”, чувам баса на адмирала . „Дайте връзка с влекача”. Суматоха! Нещо се говори зад мен. „И защо не докладвате”. „ Явил се щорм и скъсали въжето”. Тишина. „И не му се карайте на матроса.”” Други са за бой”.......

=================================================

Петдневната война в Близкия изток

Беше 1967 година, мисля 5 юни, сутрин. Хубаво слънчево утро. Часът около 6.10. В колона матросите от група управление водена от мл. с-т Живко Георгиев бягахме за физзарядка по прашната пътека в гората зад столовата посока ГСМ. Изведнъж РЕВУН! Непрекъснат! Миг суетене...Нямаше такъв сигнал!? Вече минута и повече. Обърна се колоната и още по бързо, бяг към спалните помещения. Ревуна не спираше. Минахме стаята на дневалните. Нямаха информация. От щаба не бе подадена команда за някакво действие, само този дрезгав непресъснат ревун. Стнало е нещо в караулното, решиха нашите „отдельонки”/ командирите на отделения / и пратиха Тодор Добрев най-бързия от група управление в щаба..От там веста бе, че е станало нещо в Близкия изток. Нямахме радиоапарат. Имаше забрана да разполагаме с такъв. След това започнахме изпълнение на нормалната дневна програма. Напрежение висеше във въздуха. По време на закуската включиха радиоуредбата на поделението и слушахме новините. Това не се бе случвало.

Дойде автобуса с офицерите. Нищо повече като информация. Чакаме команда за действие.

Някъде към 16.30 стана ясно, че тази вечер автобуса няма да пътува и офицерите и старшините остават да нощуват в поделението. Час преди вечерая к-н л-тите Янков и Баросов разпоредиха тихо-мълком с мл. с-т Лазаров и моя милост да отидем в МИС-а и да го включим и подгреем на брегово захранване. Изпълнихме. Дойдоха и те. Разпоредиха се като предупредиха че няма разрешение за излъчване т. е не регламентирано действие. Баросов дойде при мен, разпореди да сваля тубуса на големия монитор и тихо ми каза „лъча да не допира Калиакра” . Наредиха да включим високото напрежение. Монитора побеля от метки. В посока североизток, изток огромно количество метки организирани във форма на стрела / подобна на щъркеловите ята есенно време / се бе насочила на юг, югозапад. Метки над 30-40. Видно беше,че черноморския флот на СССР от бази Севастопол и Одеса бе поел в боен поход. Чух зад гърба си „до пет часа първите са на Босфора,.....дано само Громико успее...... иначе...... война!!!!!!

Разпоредиха. Гаси. Без шум какво сте правили. Тихичко подгответе другите, може да се ” разиграем” тази нощ каза Янков след като Баросов беше отминал.

В спалното помещение старите заразсъждаваха на глас. До този момент знаехме, че нужда от такъв ракетен комплекс има в Тонкинския залив във Виетнам. Но с тази война ситуацията се променяше. Спореха къде из дебрите на Странджа ще се местим....

Късно вечерта към 22 00, време за ОТБОЙ, включиха новините на радио София по радиоуредбата, чух че, министъра на външните работи на СССР водел преговори с Анкара за преминаване на ограничен контингент бойни кораби през Босфора.

През ноща нищо не се случи. На другия ден имаше учение за действие от място с разрешение за излъчване. Още кораби се движеха на югозапад. Използвах момент на почивка за да врътна щурвала на антената и премина с лъча през Калиакра. О ужас! Целия монитор побеля. Мощен заглушаващ източник излъчваше срещу мен на моята честота....разбрах защо Баросов ме бе предупредил снощи.

След пет дни войната свърши. Арабите загубиха жива сила, военна техника, Синайския полуостров и Голанските възвишения.

При нас в групата се върнаха Тодор Добрев и Иван Табаков. Същите още в началото на конфликта бяха пратени някъде. Оказа се че са товарили кораби с оръжие в Балчик.

Извода който направих за себе си от случилото бе. Страдам от липса на актуална, текуща информация.

Нужна ми беше информацията. При нас дисциплината се затегна. Дадоха каски на часовите. Тренираха ни на облазване с верижни машини.

Старите пушки пречеха.

Реших: като съм караул и съм на пост понеже телефонната кабелна мрежа бе въздушна същата ще работи като антена и можех да направя детекторно приемниче / това съм учил в електротехникума в Г. Оряховица /. Взех едно диодче и когато бях часови на 2 или 3 пост, / караулното бе в зоната на първи пост и бързо щях да бъда разкрит / го връзвах на буксите на телефона под вишката. В цялата телефонна мрежа като фон звучеше радио Варна. След две такива изпълнения засякоха, че само като аз съм на пост звучи радио Варна и започнаха да ме претърсват „до голо”. Избавих се от диодчета като оставих по едно в цетапнатити в конструкцията на вишките.

В себе си реших, че трябва да разполагам с радиоапарат. Възможностите бяха две:

Легално: да сглобя един от огромното количество радиочасти с които разполагахме в учебните кабинети на група управление. Не ми разрешиха.

Нелегално: да се сдобия с малко транзисторно радио апаратче. Йордан Йорданов бъдещият командир на отделение БП Бурун предлагаше за 5 лева едно разглобено Ехо. Купих го и го поправих, но до уволнението на стария набор на никой не казах.

Като стара служба тази нелегална техника добра работа ни вършеше. Мачове, новини, музика. Най сигурно слушахме в караулното, по време на учения над Шкорпиловци и Черния нос. Помня късната пролет и лятото на 68 г. Давах наряд началник караул. Винаги водех смяната на 2 и 3 пост в 23 00. Вървим по пътеката през люцерните пред спалните помещения и в тишината се носи „Ди лайла”....

===================================================

В периода 1994-1995 г работих в Америка. По договора Елцин –Клинтън за да не бягат кадрите занимавали се с ядрена енергетика от бившия соц. лагер в Корея, Иран и другаде, бях привлечен от Фирмата Вестигхауз за консултант. Бяха спечелили търг за окомплектоване на строящата се в Чехия АЕЦ Темелин със системи за управление. Аз през цялата си трудова дейност като инженер съм работил проекти на автоматизирани системи за управление на технологичните процеси в ТЕЦ и АЕЦ. Пък на всичкото отгоре бях сред малкото българи които знаеха писмено и говоримо английски език в началото на 90-те години на миналия век.

Технологията на централата е руска с ВВЕР реактор ама американците освен своите технологии други не знаят. И като прагматици бързо си решиха проблема. Поканиха такива като мен да консултират проектирането.

Та работих там в Питсбърг две години. Най интересното беше, че в Америка във фирмите които се занимават с ядрени инсталации работят основно хора преминали от военна на гражданска работа. Повечето ми американски колеги бяха бивши инженери от атомни подводни лодки , самолетоносачи или бомбардировачи.

На въпроса от къде съм дошъл в ядрения бизнес отговарях описвайки трудовия си жизненен път от 1974 г. като инженер-проектант, от редови до главен инженер на Енергопроект АД София.

Да ама не. Не мога да ги убедя и това е. И накрая за да дам все пак някакъв угоден за тях отговор им викам абе служих на ракетния крайцер „Родни Балкани”в БМФ.

==================================================

28.06.1968 г.

Първа ракетна стрелба от територията на НРБ на ракетен комплекс СОПКА.

Спомени на мл. с-т Любен Гайдаров, командир на отделение БП МИС.

Пролетта на 68 бе топла. След мартенското учение все по ясно взе да става че редовната ракетна стрелбата няма да бъде в Съветския съюз.

В продължение на месец и повече МИС-а бе подложен на тотална проверка и настройка по заводската инструкция от к-н л-т Баросов. За целта станцията бе точно нивелирана на обичайната си ежедневна учебна позиция. Антената бе фиксирана в посока противна на морето-към артелните складове. Допълнително бе изграден заземен екран на антената тип „фарадеев кафез” от рабицова стоменена мрежа.

През април-май в поделението пристигнаха двама офицери от съветския черноморски флот в помощ на тех.батареята. Проверяваха и подготвяха двете „изделия” които вероятно щяха да бъдат на ПУ по време на предстоящата стрелба.

Някъде около 20 юни по тревога комплекса се изнесе на позиция над Черния нос. Изграден бе общ за всички батареи палатков лагер. Палатка за караулно. Организирани бяха денонощни караулни постове откъм сушата. От към морето имаше естествена охрана от високия и стръмен бряг. Бяхме на над 120 метра над морското равнище в дъбова гора. МИС-а бе на отдалечена позиция /500 м/ северно от позициите на първа и втора ПУ, Бурун, СМ-2М и ЦП изнесен напред към морето.

Провеждахме почти ежедневни учения. Същевременно си вървеше караулната служба. Някъде около 25.06 пристигнаха Кразовете на понтонерите от поделението в Свищов. Разбрах това от мой познат съученик който видах сред тях. Силно бяхме изненадани, че в това наше секретно поделение се движеха войници от други родове войска. По късно стана ясно че с понтоните си те ще изграждат трибуна за наблюдаващите нашата стрелба. Същата бе построена под билото на хълма пред който се бяхме ситуирали южно от ПУ на около 250м, на височина добре наблюдаваща ПУ.

Между временно заваля юнски дъжд. Родиха се гъби. Кома забрани брането им. Да ама не. Ежедневно присъстващия сред нас адмирал Иван Иванич ни създаваше проблеми. Шляеше се из горите и береше на ред. Ние морячетата сами му наложихме контрол на набраното. Персонално Хр. Байчев следеше за всяка набрана гъба щото можеше да стане беля. Адмирала ги носеше на готвача и поръчваше да му ги сготвят. Ама явно не познаваше местните отровни.

Сутринта на 28. 06.1968 г. някъде след закуска два МИГ-19 започнаха да облитат трасето на стрелбата. Имитираха атака на кораб на около 60 км в морето летейки ниско над водата.

Идваха откъм сушата иззад хълма над трибуната и после летяха ниско над водата.

Някъде по това време / тук малко съм позабравил сутринта или привечер / ме извикаха к-н л-тите Янков, Баросов и л-т Барудов и заедно с екипажа на БП МИС / матросите Райчев, Захариев, Василев, Байчев и моя милост /приведохме станцията в готовност за далечно радиолокационно разузнаване.

Офицерите трескаво разговаряха с някого по радиостанцията.

Разпоредиха ръчен режим, тясно секторно наблюдение с указан азимут „ляво-дясно” в посока Калиакра. По монитора на РЛС-а в зоната на наблюдение нямаше цели / метки /.

По едно време чух само „запуск” и започна обратно броене. Някъде около „две, едно, нула” всички се надвесиха над монитора. Миг след това на малкия монитор се видя огромен „вплыск”. Улучиха! Тогава ни казаха, че някъде от позиция около Ясна поляна в Странджа са стреляли стратегическите / Ямболлии или Карловчани /.

„Гаси и бегом в лагера” бе следващата команда.

В лагера всички бяхме на ясно че днес ще се стреля.

Към 9.30 бе дадена команда БГ. Запуснахме РЛС-а отново. Пред фронта на позицията на около 65 км бе видна метката на целта.. Над покрива през кратки интервали за техническа маскировка прелитаха МИГ-овете. След 10 00 часа започна подготовката за стрелбата.

По системата за връзка чувахме командите на Кома п-к Няголов и отговорите за изпълнение от ЦП и пусковите установки. Наредено ни бе след команда „ от пусковата” да изключим високото и да се качим на покрива на РЛС-а. При тази команда бойците зареждащи изделията на ПУ трябваше да се отдалечет на безопасно разстояние от пусковите. Започваше етап набиране на обороти на маршовите двигатели на „ изделията”.

След докладвани обороти над 14 000 старшината Атанасов в ЦП можеше да вдигне капачето на бутона „запуск”.

От покрива на РЛС-а виждахме трибуната. Запълнена бе до край с членове на Политбюро на ЦК на БКП, Министерския съвет. Народното събрание, Генерали и адмирали от БНА и целия Варшавски договор, ръководството на Варна и окръга.

Между нас и трибуната на двете ПУ ревяха двигателите на готовите за пуск „изделия”.

Чу се команда „пуск” и след силен гръм, СПРД-то на изделието на втора ПУ изстреля изделието на височина около 200 метра и след около 500 метра маршов ход падна като бомба в морето отделяйки се от поелото пътя към целта „изделие”. В този миг иззад хълма се появиха двата МИГ-а. Летяха по-бавно и високо на около 1500 метра зад нашето изделие. Остана само ревът на двигателя на изделието на първа пускова. По системата за връзка чувахме докладите от СМ-а че „изделието” е в лъча и някъде след 45 километър „”изделието” в режим самонаводка”. От този миг работеше само електрониката на „изделието” . След минута се чу „”изделието” достигна целта”. След около 3-5 минути откъм морето се зададоха МИГ-вете които наближавайки брега започнаха рязко да се люлеят вляво в дясно сигнализирайки на гостите на трибуната, че целта е улучена.

Сигурно някой ще запита: Що за бойна стрелба е това след като на МИС-аджиите им е наредено да не разузнават и да са на покрива? Този ход на наше поведение бе предизвикан от съмнение прокрадващи се всред участниците в предишната стрелба в Съветския съюз през 1966 г., че интерференции от радиолъчите на МИС-а и РЛС-а на „изделието” създават проблем в режим самонаводка на „изделието” и по-мощния радио лъч на МИС-а може фатално да отклони летящото „изделие”.

Следваха команди за довеждане на комплекса до изходно положение. Отбой и ние също изключихме.

К-н л-т Янков ми каза: Ако искате да видите стрелба на ПВО с ракети СМ-75 отидете тихомълком в гората южно от трибуната. Горе гостите пият кафе и след това ще наблюдават стрелбата на зенитчиците.

На бегом и в гората. Там беше полосата на единия от постовете. Имаше наш часови. Та предупредихме матроса да има в предвид нашето присъствие.

При нас дойдоха и други матроси. Тук бе мл. с-т Колев от втора батарея. Неговият разчет бе подготвил изстреляното „изделие”. Поздравих го а той ми вика:

Любо оцелях. Щеше да ми се пръсне сърцето!

От що бе викам му аз?

Каква раздяла беше!?. При команда „от пусковата” всички целуваха „изделието”. Между временно бойците си бяха взели по нещо за „вечен спомен” от подготвяното „изделие” та треперех дали ще излети....

Времето бе прекрасно, видимост отлична до към 30 км. На отсрещния хълм на ската от към нас ясно се виждаха двете зенитни пускови установки. Някъде към 11 30 часа явно вече подготвените сребристи ракети се раздвижиха и влязоха в режим за стрелба. Интересно и необяснимо за нас бе защо застинаха в хоризонтално положение. Последва гръм и едната от ракетите полетя хоризонтално на около 200 м над морето. Така за секунди измина 4-5 км след което рязко промени посоката си нагоре до към 2-3000 метра, и след още няколко секунди под наклон 30-45 градуса се насочи към плуваща на повърхността на морето цел. Всичко бе видимо с просто око. Последва попадение в целта щото се видя бял облак. Това беше. Доколкото разбрахме после там стреляха разчети от Камчия и Л. Каравелово.

Много пъти съм си задавал въпроса: Какво отработваха с тази стрелба тези от ПВО? Може би това вече е било заложено на масите на конструкторите като бъдещи системи Утес и Рубеж. А може би са доказвали, че разположените по черноморието зенитни ракетни комплекси с ракети СМ-75 могат да поразяват и надводни цели и надеждно могат да подпомагат нашия комплекс за блики цели.

След два дни нощем се прибрахме в поделението. Явно изпълнените в този ден за първи път от територията на НРБ ракетни стрелби бяха високо оценени от наблюдаващите защото се заговори за високи награди с ордени и медали.

По късно през това лято адмирала посети отново поделението. Цялото поделение бе строено на правия пътен участък между СГМ и гаражите.

Поздрви ни с успешната стрелба. Съобщи за наградите. Между другото каза нещо като това: Чух че моряците от дивизиона от името на военноморския флот успешно са се състезавали на общоармейско състезание в София. Класирали сте се на 2 място от 5 отбора, три армейски, Флот и ПВО. За малко да опозорите пехотата.

Разбрах че някой си л-т Илиев е водил моряците, искам лично да го поздравя.

Л-т Илиев стоеше в строя на първата редица през двама бойци вляво от мен. Беше командир на РЛС Бурун.

Чува се Аз и от редиците на група управление пред строя с маршова стъпка излиза Първан Илиев. Адмирала се насочва към него и казва: Браво. Поздравявам Ви. Замълча и вметна Все пак очаквах да срещна някой голиат..... След това се обърна към строя и заповяда:

Няголов на всички участници в този отбор давам по седмица отпуск! И да изпълниш заповедта до две седмици!